Казвам се Костадин Стоянов, на 35 години и съм роден в гр. София. По образование съм машинен инженер, а през 2018 г. защитих първата от двете научни степени в нашата образователна система – доктор. Специалността ми е „Металорежещи машини и системи“.
В SEEBURGER постъпих на работа преди 6 години като стажант и оттогава съм част от BIS Adapters екипа. В началото задачите ми бяха свързани с разработването на тестове за наличните ни адаптери, а в последствие прераснаха в поддръжка и развитие на вътрешната ни тестова среда. През този период участвах в Социалния комитет на компанията и може би имам някакво участие, ако не във всички, то в доста голям брой от спортните, благотворителни и вътрешнофирмени събития, които се проведоха през този период, като най-амбициозното от тях бе юбилейният тиймбилдинг на компанията през 2019 г. Смятам, че се справихме много добре с поставените задачи и колегите останаха доволни от събитието. Бих искал да благодаря на всички, с които имах възможността да работя в комитета! Благодаря за тяхната всеотдайност, положителните емоции и невероятните спомени! А към колегите, които към момента работят активно в Социалния комитет, бих искал да отправя своите уверения, че техният труд не остава незабелязан и неоценен. Те са малкият двигател, който неуморно работи за подобряването на вътрешната атмосфера в компанията със стремеж да събере „малки и големи“ в една приятна и неформална обстановка, ярко огряна от знака на някое вътрешнофирмено събитие. Те създават магията, която оцветява деня ни и ни изважда от рутината. Страхотни сте!
След напускането на Социалния комитет, имах възможност да работя повече по различни задачи, свързани с разработването на адаптерите, чрез които изградих не само безценни технически умения, но също така успях да усъвършенствам и способностите си за комуникация, както и за справяне с патови ситуации.
През последната година и половина съм част от малък и сплотен екип, който е натоварен с разработката на нова версия на един от основните ни продукти. Тук всеки ден е едно малко предизвикателство, а в края му си тръгвам обогатен с нови знания, които развиват преценката ми и ми помагат да взимам правилните решения.
Как би се описал с 3 думи?
Понякога най-простите въпроси се оказват и въпросите, на които трудно бихме дали отговор. Това са въпроси като настоящия, които те карат да спреш за момент и да отправиш блестящия си взор навътре в теб, размивайки границите на времето и пространството в търсене на отговор. През годините съм чувал доста характеристики по свой адрес, вървящи от положителния към отрицателния край на спектъра и обратно. Въпреки това – любознателен, упорит и перфекционист са едни от най-изявените, които редовно срещам както в професионалния, така и в личния си живот.
Какво най-много ти харесва в това, което правиш в SEEBURGER?
Творчеството и проблемите. Според мен проблемите са вътрешният двигател на прогреса на човека. Неприятно е да имаш проблеми, но те създават предпоставки за развитие и задълбочаване на знанията в дадена област. Творчеството от друга страна ти дава свободата да упражняваш средствата на своята професия по най-различни начини, а с желание и практика би могъл да издигнеш нещата до нивото на изкуство.
За съжаление, не винаги разполагаме с нужното време за елегантни и творчески решения, и се налага да прибягваме до бързи и груби методи за да предоставим решение, но потенциала е на лице.
Разкажи ни нещо свързано с работата ти, с което се гордееш?
Горд съм от много неща. Както вече споменах, работата ми е предизвикателна и изпълнена с проблеми, които да разрешавам, а щом един проблем бъде разрешен, то той моментално става повод за гордост. Всеки с малко повече трудов стаж в компанията разполага с безкрайна върволица от спадове и върхове, като всеки следващ връх е по-висок от предходния. От един момент нататък, всеки следващ разрешен проблем просто се превръща в част от общата статистика, която има своето място, но за мен тя отдавна се е превърнала в най-обикновено средство за трупане на его. Смятам, че ако всеки един успее да разчупи стереотипите и успее да погледне нещата от малко по-различен ъгъл, то тогава би открил доста красиви неща, с които да бъде горд извън личните си постижения.
За себе си с лекота мога да кажа, че съм горд от възможността да бъда част от една стабилна компания, която не гледа на своите служители като на заменяем ресурс. Горд съм от ръководството на компанията и усилията, които полага за нейното развитие. Горд съм от развитието на вътрешнофирмената култура. И най-вече съм горд от невероятните колеги, с които имам възможност да работя всеки ден, защото без тях разрешаването на проблеми би се превърнало в непосилна задача.
Кой аспект от културата на компанията най-много ти допада?
Имам удоволствието да съм свидетел на един невероятен растеж, продиктуван от глобализация и заслужен успех, който бива задвижван от неуморната работа на всички колеги! Винаги съм се чувствал на място в компанията и съм свидетел как бе премината една невидима граница, която доведе до куп иновации. Наистина, въвеждането на нови процедури и системи би могло да се приеме като усложняване на процеса на работа и понякога да буди недоволство и скептицизъм, но за мен това не е така. За мен това са просто средства, които да подпомогнат развитието и растежа на компанията и да канализират отделните потоци от данни към правилния специалист, който да може да ги обработи. Същината, която прави тази компания едно страхотно място за развитие – топлата приятелска атмосфера, човешките отношения с колегите и взаимното уважение, загрижеността на ръководството за нуждите на своите служители, чутият индивидуален глас, иновациите – е все още тук и достъпна за всеки, който има желанието да я потърси и да се пресегне за нея.
С оглед на горенаписаното ми е изключително сложно да посоча един единствен аспект от културата на компанията, защото мога да видя стремежа за еволюция и желанието да помогнеш, както от най-високите етажи на мениджмънта, така и до по-ниските структурни нива като накрая стигнем до индивидуалните усилия на всеки един служител. Затова просто бих казал, че според мен компанията се развива в правилната посока и с подходящи темпове, и се надявам това да продължи и в бъдеще.
Разкажи ни за някои забавни моменти на работа.
Не бих могъл да вляза в конкретика, колкото и да имам желание. Просто накъдето и да се обърнеш винаги можеш да намериш нещо хубаво и да се чувстваш добре, но като цяло бих разделил потенциалните събития, повод за хубави моменти в три категории.
На първо място са най-големите ежегодни събития на компанията – Тиймбилдингът и Коледното парти. Тук организацията е изключително голяма и нещата се правят с размах. Всеки един е добре дошъл, а на събития от такава величина доброто настроение и хубавите моменти просто изобилстват.
Във втората група бих сложил събитията, които се организират от Социалния комитет. Tе са разпределени през цялата година и въпреки, че мащабът не е толкова голям, колкото на главните фирмени събития, то никой няма да бъде върнат и всеки един би могъл да си намери тема, в която да вземе участие и да се забавлява – спортни събития, туризъм, благотворителност, вътрешни турнири и т.н.
Третата категория са чисто ежедневните срещи с колегите, по време на които можете да размените приятелска дума в неформална обстановка, докато чакате кафе-машината да приготви дневната ви доза кофеин. Дори едно обикновено „Здрасти!“ от колега, с когото не си се виждал скоро, докато се разминавате забързани към някоя важна среща, може да приповдигне настроението ти. И всичко това е възможно заради топлата, приятелска и непринудена атмосфера, която витае в компанията.
Имаш ли си любима вещ, която винаги е до теб, когато работиш?
Винаги съм обичал да пиша и да си водя записки на хартия. Дори и в днешно време, когато света ни е до голяма степен дигитализиран, предпочитам да използвам химикал и лист хартия при всяка отдала ми се възможност. Поради тази причина преди години си направих подарък, закупувайки писалка Caran d’Ache Ecridor. За писалка е сравнително малка, но приляга перфектно в ръката ми, тежестта ѝ успокоява и дава контрол над изписването на дъгите, а мекотата, с която пише оставя чувство на удоволствие. Намирам нещо вълшебно в това да наблюдаваш как ръката ти се движи, а писеца следва покорно всяко твое движение по листа хартия, оставяйки струйка бляскаво мастило след себе си, което миг по-късно бива гладно погълнато от снежнобелия лист, запечатвайки последователността от криви и отсечки, всяка една със своя индивидуалност и характер, плавно преминавайки към следващата, докато накрая не се образува дума. Първо една, после втора, следвана от трета и така докато не се сформира изречение…
Ако имам вещ, която да нарека любима и да е винаги до мен, докато работя, то това е тази писалка – вярно служила ми през годините и превърнала се в скъп спомен от миналото, който постоянно ми напомня с хладния си, сребърен блясък какъв съм искал да бъда.
Кои са любимите ти моменти на работа?
Без да се замислям ще отговоря, че това е обедната почивка. Екипът ни винаги е бил изключително задружен и като такъв доста голяма част от него се събираме и хапваме заедно. Винаги ми е било много приятно и зареждащо да се потопя в положителните емоции, които започват да се завихрят като ураганен вятър по време на обеда и да слушам искрения смях на колегите, породен от някоя комична ситуация на работа.
За мое съжаление, след пандемията подобен тип обеди вече не се случват много често, но когато се случат, то тогава осъзнаваме, че голямата ни кухня всъщност е доста малка!
Кой е колегата, който те вдъхновява и зарежда?
Смятам, че компанията разполага с невероятни специалисти и всеки един от тях е символ на вдъхновение сам по себе си, но подобно отличие не бих могъл да дам само на един човек. За мен, всички колеги от BIS Adapters заслужават подобни почести. Те са хората, които ми дадоха шанс и ме приеха като свой още от първия ми работен ден в компанията. Те са постоянно до мен и винаги в готовност да подадат ръка при разплитането и на най-заплетените ситуации. За мен е истинска привилегия и удоволствие да имам възможността да работя със специалисти като тях!
Не бих могъл да пропусна и невероятните дами от HR and Administration. След всяка среща с тях си тръгвам зареден от големите им усмивки и всеотдайността, с която вършат работата си. За мен те са една положителна сила и модел за подражание!
Кой си ти извън SEEBURGER?
Близо 10 години се занимавах активно със стрелба с лък, олимпийски стил. За този период от време съм посетил не малък брой състезания и държавни първенства. Никога не съм печелил състезание, но и не съжалявам за това. За мен винаги по-важни са били удоволствието от стрелбата и шеметните приключения, които имахме със съотборниците. Любимите ми състезания бяха тези на закрито, които се провеждат през зимния сезон. При състезанията на открито обикновено проспивах някаква част от следобеда. За съжаление покрай пандемията ми се наложи да прекъсна и пътят ми ме отведе в друга посока, но въпреки че вече не стрелям толкова редовно, все още нямам проблеми да уцеля центъра на мишената от 20 м.
Обичам да творя и през същия период на стрелбата с лък имах възможност да отделя повече време, което инвестирах в опознаване изкуството на Квилинг и 3D оригами. Първоначално плахо, но доста бързо успях да натрупам достатъчно опит за да мога да започна по-големи проекти, а след всеки завършен проект вече имах идеи как да подобря и да направя по-жив следващия. Тогава осъзнах, че някои от по-мащабните проекти могат да бъдат много изтощаващи и времеотнемащи, но когато твориш от сърце можеш да ги завършиш и да зарадваш някой близък човек.
Когато времето е подходящо предпочитам да канализирам творческия си потенциал в градината, знаейки че инвестираното време ще ми се върне и растенията ще ми се отблагодаряват с аромат, красота и плодове чак до късна есен.
Ако поради някаква причина остана без задачи и имам свободно време предпочитам да го прекарвам навън сред природата, където мога да вдишвам ароматите на живота и да се любувам на песните на птиците и шепота на вятъра. С годините осъзнах, че се чувствам еднакво добре както в горите намиращи се в низините, така и по върховете на планините.
Обичам да танцувам и извън домашната обстановка съм танцувал Салса, Ча-ча-ча и Бачата като последният ми стил, с който експериментирах бе Аржентинско танго (за много кратко време). Културата и общността са приятни и слънчеви, но шансът да попаднеш в неприятни ситуации извън залата за тренировка, където се развиват по-близки отношения с партньорите е доста голям и може да бъде много силно отблъскващ.
Към настоящия момент съм ангажиран с личностното си развитие и цялото ми свободно време е инвестирано в тази посока, но винаги съм мечтал да мога да свиря на някой музикален инструмент. Може би някъде напред в бъдещето ще открия свободно време и ще се запиша на уроци по цигулка, пиано или уд.
Имаш ли си домашен любимец?
Когато бях малко дете имах хамстер, а след това и морско свинче, но оттогава не съм имал домашни любимци. Домашният любимец е отговорност и ако не си готов да му се посветиш и да му дадеш любовта си, то тогава по-добре да не се измъчвате взаимно. Въпреки това вярвам, че когато децата се появят в живота ми и поотраснат малко, отново ще имам възможността да се радвам на домашен любимец.
Разкажи ни за някое от последните си пътувания, приключения или предизвикателства?
Напоследък, когато пътувам ми се налага да тръгна от точка А и да стигна до точка Б по най-бързия възможен начин и не ми се е отдавала възможност за приключения. Въпреки това, връщайки се няколко години назад от спомените ми изплува екскурзия, която имаше елемент на притеснение. На едно от последните държавни първенства по стрелба с лък на закрито, бях решил да тръгна няколко дни по-рано от основната група и да си направя разходка сам из областта. Държавното първенство на закрито традиционно се провежда в гр. Габрово в средата на февруари, но специално тази година нещо се бе случило и датата за неговото провеждане бе обявена за края на месец март, което от своя страна доведе до изобилие от хубави дни с пролетни температури.
Малкото ми приключение се случи при прехода от с. Боженци до гр. Трявна. Тъй като не знаех пътя направих консултация с навигационната система, която ми посочи три възможни пътя – два от тях посочваха, че времето необходимо да осъществя прехода е около 30-40 мин., а третият ме връщаше по пътя, по който бях пристигнал и обикаляше цялата област, като по този начин продължителността на пътуването нарастваше до час и половина. Избрах най-краткия маршрут, който малко след напускането на с. Боженци ме отведе до портите на затворен комплекс.
Комплексът бе разположен на възвишение спрямо главния път и тъй като не видях някакви допълнителни разклонения за да го заобиколя, а масивната порта с цвят на месинг бе затворена, избрах да тръгна по втория маршрут. След около 5 мин. ми бе оповестено от навигацията, че е необходимо да се отбия от главния път и да продължа към съседното село. Всичко бе добре докато не осъзнах, че навигацията ме вие по баирите на селото, а хубавият широк път започна притеснително да се стеснява, докато не се превърна в просека с габаритите на колата, между два каменни зида с цвят на базалт.
Докато вниманието ми бе погълнато от усилието да следя големия брой променливи за да не допусна грешно движение изведнъж зидовете изчезнаха, а с тях и асфалтовият път, който бе заменен от чакъл. Спрях колата сепнато и не вярвайки на разкрилата се пред мен гледка. Непосредствено пред мен имаше малка полянка огрята от мартенското слънце и достатъчно голяма за да мога да обърна колата с няколко маневри и да се върна назад. От дясната ми страна гора и хълмове вървящи все нагоре, а от лявата – дере спускащо се стръмно надолу. Право пред мен, на 5-6 метра от колата чакълът свършваше и пътят се превръщаше в коларски, като ясно си личеше, че на места е мочурливо и тежка техника е преминавала наскоро, оставяйки огромни бразди.
Изумен, проверих пътя в навигационната система, която уверено ми казваше да продължа напред и според нея участъкът, който трябваше да измина преди да достигна до по-широката бяла ивица на спасението не бе много дълъг. За съжаление, не можех да го видя целия и да преценя ситуацията тъй като някъде около средата пътят правеше остър завой и се скриваше зад хълма пред мен.
С натежало сърце и без да обръщам внимание на надигащите се панически мисли как ще викам помощ насред нищото, продължих напред. За мой късмет проблемният участък бе само в началото и в края на пътя, където с по ловки маневри ми се наложи да избягвам бразди, които сякаш бяха оставени от пиян тракторист.
След като и четирите гуми на колата стъпиха на асфалта усетих как се отпускам и огромното напрежение, което ме държеше напрегнат до този момент се отцежда от мен. Дотогава не съм вярвал, че ще бъда безкрайно щастлив да се движа по третокласен път.
Към днешна дата навигационната система не показва наличието на път в областта, през която ми се наложи да премина.
Сподели ни любима песен/изпълнител/група?
Имам много любими групи и изпълнители. Харесвам музиката и слушам доста разновидности от жанрове като някои са специални и подхождат на много специфично настроение. Въпреки това музиката, към която винаги се връщам е спокойна и релаксираща. Тя трябва да има способността да те пренася във вълшебни светове, където би могъл да усетиш аромата на смола, която сълзи от напуканата кора на древни, сребърни смърчове, да чуеш нежния шепот на вятъра, който играе неуморно в полето под жаркото слънце или да усетиш хладни пръски върху лицето си, идващи от стоманеното море…
Какво гледаш, четеш, слушаш или следиш? Препоръчай ни нещо по твой вкус!
От много отдавна съм спрял да гледам телевизия, но много обичам да чета. „Книгите са прозорец към света“. Няма нищо по-вярно от това. Естествено, колкото повече езици знае човек, толкова по-голям е прозорецът.
Много години подред ми се е налагало да чета само техническа литература и удоволствието от четенето някак си остана на заден план, но вече изглежда, че това време бавно отминава. Когато имам възможност наваксвам с класическите произведения, които мълчаливо чакат своя ред да разтворят тежките си корици и да ми покажат чудесата скрити в тях.
Извън класическите творби се вълнувам от текстове по астрология, философия, химия и алтернативна медицина.
Желаеш ли да споделиш още нещо?
Смея да твърдя, че към днешна дата съм една изключителна домакиня, но преди доста години, когато косата ми все още бе черна, а камерите на телефоните не бяха толкова добри колкото днешните, бях още по-невероятен стругар.
И разбира се не мога да не споделя радостта от двете малки госпожици, които получих като подарък за Коледа.
Голямо благодаря!
Прегледайте и останалите ни статии от рубриката “The Stories of Our People”